изпръхтявал е

Речник на българския език

1. изпръхтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал е е производна форма на изпръхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпръхтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал е е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпръхтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпръхтявал е е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).