щяло е да е изпръхтявало

Речник на българския език

1. щяло е да е изпръхтявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е изпръхтявало е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).