изпръхтявало съм

Речник на българския език

1. изпръхтявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтявало съм е производна форма на изпръхтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпръхтявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтявало съм е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпръхтявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпръхтявало съм е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).