изпръхтявала си

Речник на българския език

1. изпръхтявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала си е производна форма на изпръхтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръхтявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала си е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръхтявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала си е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).