бил е изпръхтявал

Речник на българския език

1. бил е изпръхтявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпръхтявал е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).