изпръхтявала

Речник на българския език

1. изпръхтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпръхтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпръхтявала е производна форма на изпръхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпръхтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпръхтявала е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпръхтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпръхтявала е производна форма на изпръхтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).