самоизтребвам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мо-из-т-реб-вам	са-мо-из-т-реб-ва-ме
2 лице	са-мо-из-т-реб-ваш	са-мо-из-т-реб-ва-те
3 лице	са-мо-из-т-реб-ва	са-мо-из-т-реб-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мо-из-т-реб-вах	са-мо-из-т-реб-вах-ме
2 лице	са-мо-из-т-реб-ва	са-мо-из-т-реб-вах-те
3 лице	са-мо-из-т-реб-ва	са-мо-из-т-реб-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мо-из-т-реб-вах	са-мо-из-т-реб-вах-ме
2 лице	са-мо-из-т-реб-ва-ше	са-мо-из-т-реб-вах-те
3 лице	са-мо-из-т-реб-ва-ше	са-мо-из-т-реб-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самоизтребвал съм	самоизтребвала съм	самоизтребвало съм	самоизтребвали сме
2 лице	самоизтребвал си	самоизтребвала си	самоизтребвало си	самоизтребвали сте
3 лице	самоизтребвал е	самоизтребвала е	самоизтребвало е	самоизтребвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях самоизтребвал	бях самоизтребвала	бях самоизтребвало	бяхме самоизтребвали
2 лице	беше самоизтребвал	беше самоизтребвала	беше самоизтребвало	бяхте самоизтребвали
3 лице	беше самоизтребвал	беше самоизтребвала	беше самоизтребвало	бяха самоизтребвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще самоизтребвам	ще самоизтребваме
2 лице	ще самоизтребваш	ще самоизтребвате
3 лице	ще самоизтребва	ще самоизтребват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм самоизтребвал	ще съм самоизтребвала	ще съм самоизтребвало	ще сме самоизтребвали
2 лице	ще си самоизтребвал	ще си самоизтребвала	ще си самоизтребвало	ще сте самоизтребвали
3 лице	ще е самоизтребвал	ще е самоизтребвала	ще е самоизтребвало	ще са самоизтребвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да самоизтребвам	щяхме да самоизтребваме
2 лице	щеше да самоизтребваш	щяхте да самоизтребвате
3 лице	щеше да самоизтребва	щяха да самоизтребват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм самоизтребвал	щях да съм самоизтребвала	щях да съм самоизтребвало	щяхме да сме самоизтребвали
2 лице	щеше да си самоизтребвал	щеше да си самоизтребвала	щеше да си самоизтребвало	щяхте да сте самоизтребвали
3 лице	щеше да е самоизтребвал	щеше да е самоизтребвала	щеше да е самоизтребвало	щяха да са самоизтребвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самоизтребвал съм	самоизтребвала съм	самоизтребвало съм	самоизтребвали сме
2 лице	самоизтребвал си	самоизтребвала си	самоизтребвало си	самоизтребвали сте
3 лице	са-мо-из-т-реб-вал самоизтребвал е	са-мо-из-т-реб-ва-ла самоизтребвала е	са-мо-из-т-реб-ва-ло самоизтребвало е	са-мо-из-т-реб-ва-ли самоизтребвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самоизтребвал съм	самоизтребвала съм	самоизтребвало съм	самоизтребвали сме
2 лице	самоизтребвал си	самоизтребвала си	самоизтребвало си	самоизтребвали сте
3 лице	са-мо-из-т-реб-вал самоизтребвал е	са-мо-из-т-реб-ва-ла самоизтребвала е	са-мо-из-т-реб-ва-ло самоизтребвало е	са-мо-из-т-реб-ва-ли самоизтребвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм самоизтребвал	била съм самоизтребвала	било съм самоизтребвало	били сме самоизтребвали
2 лице	бил си самоизтребвал	била си самоизтребвала	било си самоизтребвало	били сте самоизтребвали
3 лице	бил самоизтребвал бил е самоизтребвал	била самоизтребвала била е самоизтребвала	било самоизтребвало било е самоизтребвало	били самоизтребвали били са самоизтребвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да самоизтребвам	щяла съм да самоизтребвам	щяло съм да самоизтребвам	щели сме да самоизтребваме
2 лице	щял си да самоизтребваш	щяла си да самоизтребваш	щяло си да самоизтребваш	щели сте да самоизтребвате
3 лице	щял да самоизтребва щял е да самоизтребва	щяла да самоизтребва щяла е да самоизтребва	щяло да самоизтребва щяло е да самоизтребва	щели да самоизтребват щели са да самоизтребват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм самоизтребвал	щяла съм да съм самоизтребвала	щяло съм да съм самоизтребвало	щели сме да сме самоизтребвали
2 лице	щял си да си самоизтребвал	щяла си да си самоизтребвала	щяло си да си самоизтребвало	щели сте да сте самоизтребвали
3 лице	щял да е самоизтребвал щял е да е самоизтребвал	щяла да е самоизтребвала щяла е да е самоизтребвала	щяло да е самоизтребвало щяло е да е самоизтребвало	щели да са самоизтребвали щели са да са самоизтребвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих самоизтребвал	бих самоизтребвала	бих самоизтребвало	бихме самоизтребвали
2 лице	би самоизтребвал	би самоизтребвала	би самоизтребвало	бихте самоизтребвали
3 лице	би самоизтребвал	би самоизтребвала	би самоизтребвало	биха самоизтребвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
са-мо-из-т-реб-вай	са-мо-из-т-реб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		са-мо-из-т-реб-ван
		непълен член	са-мо-из-т-реб-ва-ния
		пълен член	са-мо-из-т-реб-ва-ни-ят
	женски род		са-мо-из-т-реб-ва-на
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-на-та
	среден род		са-мо-из-т-реб-ва-но
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-но-то
множествено число			са-мо-из-т-реб-ва-ни
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мо-из-т-реб-вал
		непълен член	са-мо-из-т-реб-ва-лия
		пълен член	са-мо-из-т-реб-ва-ли-ят
	женски род		са-мо-из-т-реб-ва-ла
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-ла-та
	среден род		са-мо-из-т-реб-ва-ло
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-ло-то
множествено число			са-мо-из-т-реб-ва-ли
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	са-мо-из-т-реб-вал
	женски род	са-мо-из-т-реб-ва-ла
	среден род	са-мо-из-т-реб-ва-ло
множествено число		са-мо-из-т-реб-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мо-из-т-реб-ващ
		непълен член	са-мо-из-т-реб-ва-щия
		пълен член	са-мо-из-т-реб-ва-щи-ят
	женски род		са-мо-из-т-реб-ва-ща
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-ща-та
	среден род		са-мо-из-т-реб-ва-що
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-що-то
множествено число			са-мо-из-т-реб-ва-щи
		членувано	са-мо-из-т-реб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-из-т-реб-вай-ки