бях самоизтребвал

Речник на българския език

1. бях самоизтребвал — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самоизтребвал е производна форма на самоизтребвам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).