самоизтребвало е

Речник на българския език

1. самоизтребвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало е е производна форма на самоизтребвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтребвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало е е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтребвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало е е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).