самоизтребва

Речник на българския език

1. самоизтребва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоизтребва е производна форма на самоизтребвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоизтребва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоизтребва е производна форма на самоизтребвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоизтребва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоизтребва е производна форма на самоизтребвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).