самоизтребвали

Речник на българския език

1. самоизтребвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтребвали е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизтребвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтребвали е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоизтребвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоизтребвали е производна форма на самоизтребвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоизтребвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоизтребвали е производна форма на самоизтребвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).