бил самоизтребвал

Речник на българския език

1. бил самоизтребвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоизтребвал е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).