самоизтребвало

Речник на българския език

1. самоизтребвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтребвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтребвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоизтребвало е производна форма на самоизтребвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоизтребвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоизтребвало е производна форма на самоизтребвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).