самоизтребвала съм

Речник на българския език

1. самоизтребвала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизтребвала съм е производна форма на самоизтребвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизтребвала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизтребвала съм е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоизтребвала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоизтребвала съм е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).