самоизтребвал е

Речник на българския език

1. самоизтребвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтребвал е е производна форма на самоизтребвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтребвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтребвал е е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизтребвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизтребвал е е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).