самоизтребвало съм

Речник на българския език

1. самоизтребвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало съм е производна форма на самоизтребвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизтребвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало съм е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоизтребвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизтребвало съм е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).