самоизтребвал съм

Речник на българския език

1. самоизтребвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизтребвал съм е производна форма на самоизтребвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизтребвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизтребвал съм е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. самоизтребвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоизтребвал съм е производна форма на самоизтребвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).