самоизтребвахте

Речник на българския език

1. самоизтребвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

самоизтребвахте е производна форма на самоизтребвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. самоизтребвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

самоизтребвахте е производна форма на самоизтребвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).