самоизтребвах

Речник на българския език

1. самоизтребвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самоизтребвах е производна форма на самоизтребвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самоизтребвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самоизтребвах е производна форма на самоизтребвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).