самоизтребваха

Речник на българския език

1. самоизтребваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтребваха е производна форма на самоизтребвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоизтребваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

самоизтребваха е производна форма на самоизтребвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).