разшумя

Речник на българския език

разшумя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разшумъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-шу-мя раз-шу-мим
2 лице раз-шу-миш раз-шу-ми-те
3 лице раз-шу-ми раз-шу-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-шу-мих раз-шу-мих-ме
2 лице раз-шу-ми раз-шу-мих-те
3 лице раз-шу-ми раз-шу-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-шу-мях раз-шу-мях-ме
2 лице раз-шу-ме-ше раз-шу-мях-те
3 лице раз-шу-ме-ше раз-шу-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разшумил съм разшумила съм разшумило съм разшумили сме
2 лице разшумил си разшумила си разшумило си разшумили сте
3 лице разшумил е разшумила е разшумило е разшумили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разшумил бях разшумила бях разшумило бяхме разшумили
2 лице беше разшумил беше разшумила беше разшумило бяхте разшумили
3 лице беше разшумил беше разшумила беше разшумило бяха разшумили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разшумя ще разшумим
2 лице ще разшумиш ще разшумите
3 лице ще разшуми ще разшумят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разшумил ще съм разшумила ще съм разшумило ще сме разшумили
2 лице ще си разшумил ще си разшумила ще си разшумило ще сте разшумили
3 лице ще е разшумил ще е разшумила ще е разшумило ще са разшумили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разшумя щяхме да разшумим
2 лице щеше да разшумиш щяхте да разшумите
3 лице щеше да разшуми щяха да разшумят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разшумил щях да съм разшумила щях да съм разшумило щяхме да сме разшумили
2 лице щеше да си разшумил щеше да си разшумила щеше да си разшумило щяхте да сте разшумили
3 лице щеше да е разшумил щеше да е разшумила щеше да е разшумило щяха да са разшумили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разшумял съм разшумяла съм разшумяло съм разшумели сме
2 лице разшумял си разшумяла си разшумяло си разшумели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разшумил съм разшумила съм разшумило съм разшумили сме
2 лице разшумил си разшумила си разшумило си разшумили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разшумил била съм разшумила било съм разшумило били сме разшумили
2 лице бил си разшумил била си разшумила било си разшумило били сте разшумили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разшумя щяла съм да разшумя щяло съм да разшумя щели сме да разшумим
2 лице щял си да разшумиш щяла си да разшумиш щяло си да разшумиш щели сте да разшумите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разшумил щяла съм да съм разшумила щяло съм да съм разшумило щели сме да сме разшумили
2 лице щял си да си разшумил щяла си да си разшумила щяло си да си разшумило щели сте да сте разшумили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разшумил бих разшумила бих разшумило бихме разшумили
2 лице би разшумил би разшумила би разшумило бихте разшумили
3 лице би разшумил би разшумила би разшумило биха разшумили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-шу-ми раз-шу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-шу-мен
непълен член раз-шу-ме-ния
пълен член раз-шу-ме-ни-ят
женски род раз-шу-ме-на
членувано раз-шу-ме-на-та
среден род раз-шу-ме-но
членувано раз-шу-ме-но-то
множествено число раз-шу-ме-ни
членувано раз-шу-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-шу-мил
непълен член раз-шу-ми-лия
пълен член раз-шу-ми-ли-ят
женски род раз-шу-ми-ла
членувано раз-шу-ми-ла-та
среден род раз-шу-ми-ло
членувано раз-шу-ми-ло-то
множествено число раз-шу-ми-ли
членувано раз-шу-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-шу-мял
женски род раз-шу-мя-ла
среден род раз-шу-мя-ло
множествено число раз-шу-ме-ли