бил разшумил

Речник на българския език

1. бил разшумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разшумил е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).