разшумяла

Речник на българския език

1. разшумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разшумяла е производна форма на разшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разшумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разшумяла е производна форма на разшумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).