разшумяло

Речник на българския език

1. разшумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумяло е производна форма на разшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разшумяло е производна форма на разшумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).