разшумил си

Речник на българския език

1. разшумил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшумил си е производна форма на разшумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разшумил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разшумил си е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).