разшумили

Речник на българския език

1. разшумили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разшумили е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разшумили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разшумили е производна форма на разшумя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).