бил съм разшумил

Речник на българския език

1. бил съм разшумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разшумил е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).