разшумило

Речник на българския език

1. разшумило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумило е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшумило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разшумило е производна форма на разшумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).