разшумило е

Речник на българския език

1. разшумило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумило е е производна форма на разшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшумило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшумило е е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).