разшумял

Речник на българския език

1. разшумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшумял е производна форма на разшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разшумял е производна форма на разшумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).