разшумил съм

Речник на българския език

1. разшумил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разшумил съм е производна форма на разшумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разшумил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разшумил съм е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).