разшумил

Речник на българския език

1. разшумил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшумил е производна форма на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшумил — мин. деят. св. прич. м. р.

разшумил е производна форма на разшумя (мин. деят. св. прич. м. р.).