разшумил
1.
разшумил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разшумил
е производна форма
на разшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разшумил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разшумил
е производна форма
на разшумя (мин. деят. св. прич. м. р.).