разшумели

Речник на българския език

1. разшумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разшумели е производна форма на разшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разшумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разшумели е производна форма на разшумя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).