разшуми

Речник на българския език

1. разшуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разшуми е производна форма на разшумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разшуми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разшуми е производна форма на разшумя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разшуми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разшуми е производна форма на разшумя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разшуми — повелително наклонение, ед. ч.

разшуми е производна форма на разшумя (повелително наклонение, ед. ч.).