разбунвам

Речник на българския език

разбунвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бун-вам раз-бун-ва-ме
2 лице раз-бун-ваш раз-бун-ва-те
3 лице раз-бун-ва раз-бун-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бун-вах раз-бун-вах-ме
2 лице раз-бун-ва раз-бун-вах-те
3 лице раз-бун-ва раз-бун-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бун-вах раз-бун-вах-ме
2 лице раз-бун-ва-ше раз-бун-вах-те
3 лице раз-бун-ва-ше раз-бун-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал е разбунвала е разбунвало е разбунвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунвал бях разбунвала бях разбунвало бяхме разбунвали
2 лице беше разбунвал беше разбунвала беше разбунвало бяхте разбунвали
3 лице беше разбунвал беше разбунвала беше разбунвало бяха разбунвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбунвам ще разбунваме
2 лице ще разбунваш ще разбунвате
3 лице ще разбунва ще разбунват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунвал ще съм разбунвала ще съм разбунвало ще сме разбунвали
2 лице ще си разбунвал ще си разбунвала ще си разбунвало ще сте разбунвали
3 лице ще е разбунвал ще е разбунвала ще е разбунвало ще са разбунвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбунвам щяхме да разбунваме
2 лице щеше да разбунваш щяхте да разбунвате
3 лице щеше да разбунва щяха да разбунват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунвал щях да съм разбунвала щях да съм разбунвало щяхме да сме разбунвали
2 лице щеше да си разбунвал щеше да си разбунвала щеше да си разбунвало щяхте да сте разбунвали
3 лице щеше да е разбунвал щеше да е разбунвала щеше да е разбунвало щяха да са разбунвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунвал била съм разбунвала било съм разбунвало били сме разбунвали
2 лице бил си разбунвал била си разбунвала било си разбунвало били сте разбунвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбунвам щяла съм да разбунвам щяло съм да разбунвам щели сме да разбунваме
2 лице щял си да разбунваш щяла си да разбунваш щяло си да разбунваш щели сте да разбунвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунвал щяла съм да съм разбунвала щяло съм да съм разбунвало щели сме да сме разбунвали
2 лице щял си да си разбунвал щяла си да си разбунвала щяло си да си разбунвало щели сте да сте разбунвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунвал бих разбунвала бих разбунвало бихме разбунвали
2 лице би разбунвал би разбунвала би разбунвало бихте разбунвали
3 лице би разбунвал би разбунвала би разбунвало биха разбунвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бун-вай раз-бун-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-ван
непълен член раз-бун-ва-ния
пълен член раз-бун-ва-ни-ят
женски род раз-бун-ва-на
членувано раз-бун-ва-на-та
среден род раз-бун-ва-но
членувано раз-бун-ва-но-то
множествено число раз-бун-ва-ни
членувано раз-бун-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-вал
непълен член раз-бун-ва-лия
пълен член раз-бун-ва-ли-ят
женски род раз-бун-ва-ла
членувано раз-бун-ва-ла-та
среден род раз-бун-ва-ло
членувано раз-бун-ва-ло-то
множествено число раз-бун-ва-ли
членувано раз-бун-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-вал
женски род раз-бун-ва-ла
среден род раз-бун-ва-ло
множествено число раз-бун-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бун-ващ
непълен член раз-бун-ва-щия
пълен член раз-бун-ва-щи-ят
женски род раз-бун-ва-ща
членувано раз-бун-ва-ща-та
среден род раз-бун-ва-що
членувано раз-бун-ва-що-то
множествено число раз-бун-ва-щи
членувано раз-бун-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бун-вай-ки