разбунвало си

Речник на българския език

1. разбунвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало си е производна форма на разбунвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало си е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбунвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало си е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).