разбунвал съм

Речник на българския език

1. разбунвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунвал съм е производна форма на разбунвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунвал съм е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбунвал съм е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).