разбунвало е

Речник на българския език

1. разбунвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало е е производна форма на разбунвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало е е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбунвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало е е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).