разбунвал си

Речник на българския език

1. разбунвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунвал си е производна форма на разбунвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунвал си е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбунвал си е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).