разбунваха

Речник на българския език

1. разбунваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбунваха е производна форма на разбунвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбунваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разбунваха е производна форма на разбунвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).