разбунвал е

Речник на българския език

1. разбунвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунвал е е производна форма на разбунвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунвал е е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунвал е е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).