разбунвахте

Речник на българския език

1. разбунвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разбунвахте е производна форма на разбунвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разбунвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разбунвахте е производна форма на разбунвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).