бил е разбунвал

Речник на българския език

1. бил е разбунвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разбунвал е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).