бил разбунвал

Речник на българския език

1. бил разбунвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разбунвал е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).