разбунвала

Речник на българския език

1. разбунвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунвала е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбунвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбунвала е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбунвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбунвала е производна форма на разбунвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбунвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбунвала е производна форма на разбунвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).