разбунвало съм

Речник на българския език

1. разбунвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало съм е производна форма на разбунвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбунвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало съм е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбунвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбунвало съм е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).