разбунвал

Речник на българския език

1. разбунвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунвал е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбунвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбунвал е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбунвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбунвал е производна форма на разбунвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбунвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбунвал е производна форма на разбунвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).