разбунвали

Речник на българския език

1. разбунвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбунвали е производна форма на разбунвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбунвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбунвали е производна форма на разбунвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбунвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбунвали е производна форма на разбунвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбунвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбунвали е производна форма на разбунвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).