окумя се

Речник на българския език

оку̀мя се преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

оку̀миш се, мин. св. оку̀мих се, мин. прич. оку̀мил се, св.вж. окумвам се.

Грешни изписвания (1)

  • укумя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице оку-мя оку-мим
2 лице оку-миш оку-ми-те
3 лице оку-ми оку-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице оку-мих оку-мих-ме
2 лице оку-ми оку-мих-те
3 лице оку-ми оку-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице оку-мех оку-мех-ме
2 лице оку-ме-ше оку-мех-те
3 лице оку-ме-ше оку-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окумил съм окумила съм окумило съм окумили сме
2 лице окумил си окумила си окумило си окумили сте
3 лице окумил е окумила е окумило е окумили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях окумил бях окумила бях окумило бяхме окумили
2 лице беше окумил беше окумила беше окумило бяхте окумили
3 лице беше окумил беше окумила беше окумило бяха окумили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще окумя ще окумим
2 лице ще окумиш ще окумите
3 лице ще окуми ще окумят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм окумил ще съм окумила ще съм окумило ще сме окумили
2 лице ще си окумил ще си окумила ще си окумило ще сте окумили
3 лице ще е окумил ще е окумила ще е окумило ще са окумили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да окумя щяхме да окумим
2 лице щеше да окумиш щяхте да окумите
3 лице щеше да окуми щяха да окумят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм окумил щях да съм окумила щях да съм окумило щяхме да сме окумили
2 лице щеше да си окумил щеше да си окумила щеше да си окумило щяхте да сте окумили
3 лице щеше да е окумил щеше да е окумила щеше да е окумило щяха да са окумили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окумел съм окумела съм окумело съм окумели сме
2 лице окумел си окумела си окумело си окумели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окумил съм окумила съм окумило съм окумили сме
2 лице окумил си окумила си окумило си окумили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм окумил била съм окумила било съм окумило били сме окумили
2 лице бил си окумил била си окумила било си окумило били сте окумили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да окумя щяла съм да окумя щяло съм да окумя щели сме да окумим
2 лице щял си да окумиш щяла си да окумиш щяло си да окумиш щели сте да окумите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм окумил щяла съм да съм окумила щяло съм да съм окумило щели сме да сме окумили
2 лице щял си да си окумил щяла си да си окумила щяло си да си окумило щели сте да сте окумили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих окумил бих окумила бих окумило бихме окумили
2 лице би окумил би окумила би окумило бихте окумили
3 лице би окумил би окумила би окумило биха окумили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оку-ми оку-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род оку-мен
непълен член оку-ме-ния
пълен член оку-ме-ни-ят
женски род оку-ме-на
членувано оку-ме-на-та
среден род оку-ме-но
членувано оку-ме-но-то
множествено число оку-ме-ни
членувано оку-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оку-мил
непълен член оку-ми-лия
пълен член оку-ми-ли-ят
женски род оку-ми-ла
членувано оку-ми-ла-та
среден род оку-ми-ло
членувано оку-ми-ло-то
множествено число оку-ми-ли
членувано оку-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род оку-мел
женски род оку-ме-ла
среден род оку-ме-ло
множествено число оку-ме-ли