окумило е

Речник на българския език

1. окумило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окумило е е производна форма на окумя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окумило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окумило е е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).